Чувствам сърцето си изпълнено с благодарност. С благодарност и любов към професията ми. Тази, която ти дава смисъл и желание да бъдеш полезен, полезен на някого друг!Този друг бяха момчета на 8 години (много от тях още на 7). Когато за първи път ги видях – деца, които с огромен ентусиазъм извикаха на въпроса ми: „Кой иска да тренира баскетбол? - аз! аз! аз!“, а след това влязоха в залата и останахме там следващите 8 години.
Не беше лесен нашият път. Всеки ден заедно преодолявахме страховете и неуспехите си. Момчетата преглъщаха забележките и строгостта ми, но винаги, винаги намирахме път един към друг.
Тези момчета играеха в първенства за 12 години, когато още бяха възраст бейби баскетбол. Спечелиха сребърен медал на купата за 12 години, станаха бронзови медалисти на 12- годишни и сребърни на 13. Винаги взимаха основна роля и към една година по-големите, а всяка ваканция ходихме на лагери, за да работим по – концентрирано и да се изграждат като самостоятелни личности. Летата сме обиколили всички еко пътеки и кътчета в Рила, тренировъчни кампове и лагери.
Изискващ и строг треньор съм – не крия. Дисциплината и отдадеността, която притежавам аз я изисквах на 100% и от тях, а това не винаги е било лесно за изпълнение. Възпитавах основно техните човешки качества, които се застъпваха толкова много в играта ни – уважение, себераздаване на 100%, търпение, воля, постоянство ( а, когато им се налагаше да отсъстват, лично да се обаждат (това важи и до днес) няма мама или татко, няма съобщения или чатове с мен). Но всъщност във времето те учеха повече мен, отколкото аз тях. Днес пък осъзнавам, колко много са ми дали, а именно:
Мариян Кичев (нашият капитан) – ясно си спомням още на 8 години неговата борбеност и сърцатост на терена. На ниските кошове надборваше всички и беше от онези момчета, в които трябва да е топката - ако имаше една на терена, то тя беше в неговите ръце! До днес той не се е променил, но много е надградил. Той е сърцето на нашия отбор!
Калоян Маринов – момче, което винаги, винаги, винаги те гледа в очите с такава преданост и лоялност, че ти е трудно да му се скараш, дори, когато заслужава. Превъзмогна себе си толкова много през годините - той е пример, че човешката воля е безгранична и няма невъзможни неща, а аз не мога да бъда по - горда с него!
Антонио Гелов – дълго време в началото не разбрах, че това момче е тръгнал една година по-рано на училище и всъщност е една година по – малък. И нямаше как да разбера, Тони изглеждаше най-самостоятелен ( извън и на терена) и бързо възприемащ - не ми е хрумвало, че може да е по-малък. Той е от момчетата, които не говорят много, но виждат и разбират всички, той не привлича нарочно вниманието ти към себе си, но го има със своето разбиране към играта. Истински вярвам в него, вярвам в неговият талант на терена и в сърцето!
Пламен Марков – за първи път го видях, когато беше на 10 години в двора на училището. Правех доселекция и не можех да повярвам, кое е това високо и атлетично момче, което съм пропуснала и не е в отбора ни. На първите тренировки исках да го науча на нещичко преди да започне отборната работа, а той само отговаряше: „да, разбирам! Да, добре“. За нула време настигна останалите и зае водеща роля в отбора ни. Имала съм много забележки и високи очаквания към него, а той в крайна сметка ги оправда! Няма да забравя последния мач за медала, когато в толкова важни моменти успя да бъде над всички в борбата (категорично) и използва с такава увереност лявата си ръка ( а толкова често бягаше от нея). Вярвам в неговите възможности, а сега е време и той да повярва в тях!
Валентино Белишки – момче, което през изминалия сезон преобърна поведението си, отношението и работната си етика на 360 градуса! Целеустремен, абсолютно отдаден на това да става по-добър и ясно знаещ какво иска. Показа, че всичко е възможно. Огромен положителен напредък спрямо себе си, а аз само мога да оценя високо труда му и да му благодаря!
Асен Чапкънов – с постоянство и упоритост през годините, Акси спечели моето доверие и уважение. Момче, което истински обича играта и преодолява всичко, за да бъде по-добър, за да бъде в залата и да играе любимата си игра! Благодарна съм за отношението му към мен и процеса през всички тези години.
Калоян Лозанов – преди три сезона дойде едно момче от София, притежаващ изключителни умения с топката и абсолютно различен стил на терена и извън него. Нямаше още 13 навършени години, а категорично заяви желанието си да остане сам и да се отдаде на любимата игра. Не му беше лесно, но от тогава напредва всеки Божи ден – като играч, човек, поведение. Лозанов носи различен нюанс на нашия отбор и съм благодарна, че имах възможността да се докосна до неговия талант и личност! Пожелавам да бъде здрав и само небето да му е граница!
Николай Бързанов – Ники започна с нас, когато беше I клас, след това последва отказване, тъй като беше много добър и в друг спорт, а правеше впечатление още от мъничък с неговата правилна мисъл и поглед над играта. След дълго отсъствие той имаше силата и смелостта да се завърне към баскетбола. Не му беше лесно, но беше изключително важен за нас и силно се надявам да го осъзнава и да вярва в себе си!
Николай Иванов – още един младеж, който мина през отказване и завръщане. Има нещо много доблестно в хората, които имат смелостта да признаят грешките си и открито да поискат втори шанс. Ники е един от тях, той се завърна и даде всичко от себе си , за да помогне на отбора, което уважавам и ценя!
Калоян Димитров - по-малък една година, не му беше лесно през изминалия сезон. Смело мога да кажа, че това момче е с войнишка дисциплина, поведение и отдаденост. Той има моето доверие на 100% - зная, че мога да разчитам на него! Изключително себераздаване и липса на всякакъв егоизъм, светът с него е по- добър!
Петър Петков – не му беше лесно на Пепи през изминалия сезон. Той също е една година по-малък, но винаги съм изисквала повече от него, защото зная, че има мисленето и уменията да го направи. Смятам, че през годините надскочи себе си и помогна на отбора, за което съм му благодарна!
Любослав Николов – с Любо започнах да работя I клас. След няколко месеца трябваше да ги предам на друг треньор при набор 2007, тъй като на мен ми ставаха много отборите. Преди 3 сезона отново започнах да работя с тях и наистина останах приятно впечатлена от неговата тиха и прецизна изпълнителност, характер и дисциплина.
Дамян Николов - за първа година като треньор реших да взема едно много талантливо момче от друг отбор за финалите. Безспорно оправда моето доверие, за което му благодаря! Пожелавам му да бъде здрав и много успехи!
Калоян Чаушев - по-малък с две години, той спечели моето доверие със своят характер и желание да се доказва. Не беше с нас на финалите, тъй като имаше неотложни изпити в училище, но аз оценявам неговата помощ през годината.
Илия Стоилков – през изминалия сезон и не само Илия боледуваше много, всъщност отново беше болен по време на Финалния турнир в Ботевград, но това не ми пречи да забележа неговата любов към играта, воля и търпение. Силно се надавам да има по-голяма роля идния сезон!
Иван Марчовски - това момче дойде в началото на сезона от друг град с ясното желание да играе в нашия отбор и да се развива в любимата си игра. За първа година осташе сам и бях свидетел, че в началото не му беше лесно. Въпреки забележките ми към него, той много се стараеше и даваше всичко от себе си. Иван е една година по-малък, но има огромен напредък - като човек и играч! Благодарна съм за старанието, волята и търпението му!
Благодаря ВИ момчета! Вие ме правите по- добра, давате ми сила и смисъл да продължавам работата си, която на моменти тежи! Завинаги имате специално място в сърцето ми!
Искам да благодаря на ръководството на БК „Рилски спортист“ – президента ни г-н Петър Георгиев за осигурените повече от отлични условия на работа.
Специални благодарности на човека всичко в нашия клуб - Борислав (Борко) Чилингиров. Човекът който задочно и не само знае всичко, човекът към когото се обръщам за всичко, човекът, който милее за баскетбола и школата ни на 100%.
Благодаря на Михаела Петрова (Мишето) – нашият кондиционен треньор, която беше неотлъчно до мен и отбора през изминалия сезон. Изключителен млад професионалист в работата си, нейната системна и последователна работа във фитнеса и извън него доведоха до голямо физическо израстване и развитие. Момчетата и аз я обикнахме!
Специално искам да благодаря на Йордан Бозов, който през изминалия сезон ме заместваше на тренировките, когато ми се налагаше да отсъствам и идваше на повечето ни мачове. Подкрепяше и помагаше на мен и момчетата. Данчо е изключително положителна личност на терена и извън него, за което още веднъж му благодаря!
Благодаря на семейството ми и по – специално на мъжа ми Николай Рътаров , който е първи на всеки наш мач от години, който е идвал на всички наши лагери през годините и с огромно удоволствие общува и се занимаваше с момчетата извън терена. Той е най-големият ни фен и моя най- голяма опора!
И не на последно място бих искала да благодаря на един специален човек. Този човек е отговорен за любовта ми от пръв поглед в играта, той също е отговорен и да поема по пътя на треньорството. Този човек се казва г-жа Ани Рудева! Тя беше до мен през първите ми стъпки, даде ми толкова много, за което винаги ще съм й благодарна!
