Публикувано от Евелина Ковачева
„Рилски спортист” загуби за пореден път този сезон. Този път поражението дойде във Варна, където домакините „Черно море” надвиха самоковци с 93:72. Това е поредна загуба за мъжкия отбор на „Рилски” след тези от „Левски”(80:72) и „Балкан” (90:70). Отборът заема 6-о място във временното класиране. Но това изглежда най-малкият проблем на отбора. След „звездната селекция” от петима американци Барчовски освободи двама. След мача с „Черно море” отново излезе информацията, че пети американец ще се присъедини към състава и то на „проблемния” през този сезон пост – гард. Дали това ще реши проблемите на отбора, времето ще покаже. Факт е, обаче, че през този сезон „Рилски” правят едно от най-лошите си представяния в последните години. След бронзовия хетрик през изминалия сезон феновете сякаш очакваха тази година отборът отново да е на топ ниво. Участието в ЕвроЧалъндж трябваше да помогне на отбора да израсне, защото това се случва само,когато играят с големите. Всички искрено вярваха в това, но надеждите не се превърнаха в реалност. Проблемите могат да се търсят на много места. Едни заклеймяват треньора, други част от играчите, има и такива, за които президентът е виновен. Никой не носи персонална вина, дори не може да се каже, че изобщо има вина. Положението на отбора е такова и трябва да се търси бързо решение. За жалост случващото се в „Рилски” е олицетворение на това, което се случва в българския баскетбол. Вдига се нивото на вътрешното първенство с привличането на „пенсионирани” американци или състезатели от други страни, а българите „търкат” пейките, казано на жаргон. А после се чудим защо националите нямат успехи. Шанс на млади състезатели се дава, ако „ножа опре до кокала“ (не „изгря“ ли така Дарин Иванов през последните няколко месеца). От българските школи все по-рядко излизат качествени и добри баскетболисти, а баскетболът се затрива. До кога спонсорите ще издържат да „внасят” играчи и до кога ще се съсипва българския баскетбол? Петър Георгиев беше казал, че така дори му е по-евтино. А не е ли най-евтино да си вземеш добър кадър от школата, да му дадеш шанс да се развие, а когато нивото му е над това за нашето първенство да го продадеш, както често се случва във волейбола, та нали това е целта на детските школи? Никой не може да ме убеди, че в школата на „Рилски“ няма качествени момчета, които да не се нуждаят от развитие. Не познавам добре всички деца, но след като са там трябва в тях да има някакво бъдеще, иначе за какво се хабят пари. Естествено това са мой разсъждения и всеки е свободен да не се съгласи с тях, но за какво са но 30 годишни американци, като си имаме 18 годишни българи. Пожелавам успех на „Рилски спортист“, все пак това е и моят любим отбор!