На снимката Ани Рудева и Цвятко Барчовски
Вървя по улицата едва-едва. Мисля бавно, както и ходя много бавно, но сърцето ми бие бързо, бързо, бързо. Толкова бързо, че отиде в гърлото ми и затруднява дишането ми. И защо? Защо става така?
Ами да. В главата ми е припевът на песента „Да бъдем заедно”. Чували ли сте я? Тя е съвременна песен на Любо Киров, Орлин Павлов и Владимир Ампов-Графа. Прекрасна песен! И сега, когато искам да бъдем заедно в радостта, е пак в главата ми. Чувам я! Пея си я, почти усмихвайки се. Щастлива съм…
Да, вече съм на 70 години. Треньор съм все още, но това, което изживях онази вечер /на мача със „Сигал” в „Арена Самоков”/, не съм го изживявала никога досега. Никога! Затова имам нужда да го изживея с вас, заедно.
Когато влязох в залата, започнах да треперя от вълнение. Чакан мач, чакано вълнение, чакани мечти. Колко много хора! Колко деца, колко гости, колко съпричастност към един финал! И каква красота…
Никога толкова много не сме били заедно. Никога досега не сме искали едно и също нещо заедно. Заедно да напълним залата, заедно да се радваме и да викаме при всеки кош. Заедно да ръкопляскаме на танцуващите, заедно да слушаме младия оркестър. Заедно да се ядосваме при неуспех. Заедно да уважим състезателите, ръкопляскайки дълго и радостно. Заедно да признаем, че това е финал за първо и второ място – най-високите места на стълбичката за класиране. Заедно да признаем с благодарност, че сме втори. С разсъдлива реалност…
Но цялата тази радост, която видях с очите си и изпитах в залата, дължа на вас. На всички вас, които бяхте в тази залата – човек до човек… На всички вас, които носите обичта и признателността в сърцата си към момчетата, към клуба ни, към ръководството му, към всички онези заангажирани в организацията и провеждането на това състезание, към…, към… Нямам думи!
Толкова прекрасно беше всичко! Изумително! В такъв малък град толкова големи хора с толкова големи мечти!…
Какво повече мога да напиша!? Щастието е изживяване, което те кара да пристъпяш леко, ефирно, кара те да се усмихваш без причина, кара те да мислиш и говориш дълго след събитието…
Благодаря ви от все сърце! Първият път спасихте сърцето ми вие, хора в залата! Втори път вие ми подарихте щастие – сбъднахте мечтата ми да бъдем толкова много хора заедно в подкрепа на едно и също нещо.
Благодаря ви! Обичам ви!
Зная, че и момчетата от отбора ви обичат и искат да сме заедно.
„Да направим нещо малко, но за друг.
По-лесно е…
Да бъдем заедно!”