Публикувано от Евелина Ковачева
В ада само до казана на българите не стой дявол, който да ги пази да не се опитват да се измъкват. Защо ли? Защото ние сами се дърпаме надолу.
Снощи преживях това и с ръка на сърцето си мога да кажа срамувам се, че съм самоковка.
Обичам града си и много малко неща могат да ме накарат да скрия своята принадлежност. Е, миналата вечер се постарах да го направя, защото ме беше срам от моите съграждани.
Срамувах се, че съм част от тази публика. С вчерашното си поведение тя доказа, че все още не е готова за големи форуми.
Колкото обичам Самоков, толкова обичам и България и не бих могла да си представя да викам против български отбор на финала на международен турнир.
Е, видях и това, като през цялото време се чудех къде да се скрия. Срам ме е, че БЪЛГАРСКАТА публика, освиркваше БЪЛГАРСКИЯ отбор, подкрепяйки една далечна ни нация. Дали израелците биха подкрепили нашия отбор? Не съм сигурна.
Сега като се замисля и в други подобни моменти съм се чувствала засрамена като спортен фен, защото има хора, които изливат негативното си настроение в залата и ни заливат с него. Е и снощи бе така. Не по-малко ме заболя, когато „Рилски” загуби полуфинала, но играта е такава, за да има победител, трябва да има и губещ. В случая шансът бе на страната на „Левски” и ние не трябва да се сърдим на тях. Самоковската публика можеше да остане по местата си и да гледа качествен баскетбол, никой не я задължаваше да се радва за „Левски”. НЕ, НЕ, тя предпочете да покаже грозния си манталитет. Заради подобни мигове предпочитам да гледам любимия отбор през телевизора, да няма я тръпката, но поне не се срамувам, че съм част от случващото се.
Почувствахте ли се по-добре при загубата на „Левски”? Това, че ги освиркахте при излизането и при награждаването осмисли ли живота ви?
ПП: Сигурна съм, че частта от публиката, която се наслаждаваше на играта и дори аплодираше „Левски” ще се съгласи с мен, че онова, което направиха останалите беше грозно и срамно. А на онези, които се познаха в написаното от мен искам да кажа: Замислете се над поведението си. Това, че освирквате „Левски” не доказва, че обичате „Рилски”. Ако не ви се мисли, можете да ми пратите един „поздрав” и да си останете същите тесногръди и ограничени хорица.
Снощи преживях това и с ръка на сърцето си мога да кажа срамувам се, че съм самоковка.
Обичам града си и много малко неща могат да ме накарат да скрия своята принадлежност. Е, миналата вечер се постарах да го направя, защото ме беше срам от моите съграждани.
Срамувах се, че съм част от тази публика. С вчерашното си поведение тя доказа, че все още не е готова за големи форуми.
Колкото обичам Самоков, толкова обичам и България и не бих могла да си представя да викам против български отбор на финала на международен турнир.
Е, видях и това, като през цялото време се чудех къде да се скрия. Срам ме е, че БЪЛГАРСКАТА публика, освиркваше БЪЛГАРСКИЯ отбор, подкрепяйки една далечна ни нация. Дали израелците биха подкрепили нашия отбор? Не съм сигурна.
Сега като се замисля и в други подобни моменти съм се чувствала засрамена като спортен фен, защото има хора, които изливат негативното си настроение в залата и ни заливат с него. Е и снощи бе така. Не по-малко ме заболя, когато „Рилски” загуби полуфинала, но играта е такава, за да има победител, трябва да има и губещ. В случая шансът бе на страната на „Левски” и ние не трябва да се сърдим на тях. Самоковската публика можеше да остане по местата си и да гледа качествен баскетбол, никой не я задължаваше да се радва за „Левски”. НЕ, НЕ, тя предпочете да покаже грозния си манталитет. Заради подобни мигове предпочитам да гледам любимия отбор през телевизора, да няма я тръпката, но поне не се срамувам, че съм част от случващото се.
Почувствахте ли се по-добре при загубата на „Левски”? Това, че ги освиркахте при излизането и при награждаването осмисли ли живота ви?
ПП: Сигурна съм, че частта от публиката, която се наслаждаваше на играта и дори аплодираше „Левски” ще се съгласи с мен, че онова, което направиха останалите беше грозно и срамно. А на онези, които се познаха в написаното от мен искам да кажа: Замислете се над поведението си. Това, че освирквате „Левски” не доказва, че обичате „Рилски”. Ако не ви се мисли, можете да ми пратите един „поздрав” и да си останете същите тесногръди и ограничени хорица.