Публикувано от Евeлина Ковачева
След като не показваха най-добрата си игра в последните мачове в първенството на страната, „Рилски спортист” се представи много силно в турнира за Купа България. Със сърцата си игра момчетата заслужаваха много повече от бронза, но и тази година трябваше да се задоволят с третото място. Тази победа бе много нужна на отбора, за да върне самочувствието си, да зарадва публиката си и да напомни за себе си. Жребият изпрати самоковци срещу 11 кратния носител на Купата „Лукойл Академик”, а за повечето хора това бе отпадане след първия ден, но „Рилски” зарадваха феновете си с прекрасна победа, която ни върна надеждите в отбора. Последва „Левски” и две загуби. След вторият мач двата отбора влязоха в медийното полезрение заради действията на треньора на сините, като в един момент това събитие бе много по-важно за тях от самата Купа. Но нищо не попречи на нашите момчета да излязат на терена на следващия ден и да победят, внасяйки малко радост в ежедневието ни. Нямах възможността да бъда в залата, но трескавото проверяване на резултата през минута, очакването да се смени точката и болката при лошия резултат, също направи мача вълнуващ. Боли еднакво от загубата независимо дали си в залата или следиш отвън. Може би радостта от победата е по-силна там и съжалявам, че го пропуснах, но ще чакам мача за медал от първенството. Вчера отборът отново победи, но този път в първенството. Може би момчетата най-сетне намериха себе си, заиграха като истински отбор. Разликите в класирането са малки и ако играе така отборът, може и да се изкачи в таблицата, а защо да не вземе още един медал.