Женският Рилски Спортист не показа характер и отстъпи на гостуващия Левски в Арена Самоков с 46-55. Левски поведе с 0-4 в началото, а Рилски отговори с два успешни фала на Топалова. Последваха 6 безответни точки на Левским, като тази четвърт бе осеяна от технически брак особено от страна на нашия отбор. Частта завърши 6-14! До почивката мача се завърза и забърза, Рилски оправи мерника, но Шарел Алън бе разликата в това първо полувреме и Левски запази водачеството за 24-28.
След почивката отбора ни продължи да следва на няколко точки противника, а Левски играеха добре в защита и не допускаха обрат. Софиянки даже дигнаха разликата на 6 точки след 30 минути игра за 36-42. С началото на последната част Рилски щурмува, свали разликата само на 2 точки след 2 минути игра, но това бе единственото, което успяха да направят момичетата на Иван Лепичев. Левски вдигна преднина на 9 точки и такава остана и до края на мача.
Стефан Михайлов: Смятам, че не беше особено красив и зрелищен мач за гледане. И двата отбора са много слаби въпреки, че и в двата отбора има 2 опитни играчки. За нашия отбор смятам, че този мач беше слаб. Успяхме да вкараме само 55 точки, много пропуски имахме, така и Рилски имаше такива. Имахме добро начало на мача, бяхме подготвени за него. Два пъти стигахме през първото полувреме до преднина 10 точки и когато трябваше я увеличим не успяхме. Доволен съм от победата, не от играта и съм доволен старанието и борбата която показаха през второто полувреме. Рилски имаше 9 борби през първото полувреме в атака, а през второто само 2 и това мисля ни даде разликата да победим.
Иван Лепичев: Не съм доволен от играта на отбора, тоест надеждата ми бе да играят по-добре. За разлика от това което се получи в Хасково (мача от първи кръг) имаше два отбора. Явно в отбора ми има момичета които още не могат да повярват, че могат да играят по-добре и това се отразява в нападение най-вече. Защитата бе добра, не мога да кажа, че са играли лошо в защита, но грешките, пропуските водят до негативизъм в отбора и резултата е ясен, то се вижда. Те са ни вкарали 55 точки, ние сме вкарали 46. Не може да победиш отбор с 46 точки! Това за мен е притеснително. Не може да се играе с хъс навън, а тук да го няма. Може и домакинсвото да им влиае, но вече са момичета с опит, не са деца на по 17-18 години!
Присъствието на Наталия Топалова и Стефка Митева до голяма степен смятах, че ще повдигне самочувствието на отбора, че можем да побеждаваме, но това не стана, то е вътре в тебе! Слабостите на играта се дължат явно повече на единичните качества от колкото на отборната игра. Каква тактика да правим, като в този мач не можахме да си подадем топката там където трябва, на най-добрата позиция. Е работа ... надявам се, че ще станем нещо ... Аз съм ги избирал! Ако някой трябва да е виновен, това съм аз! Вярвах , че Ива Терзиева и Моника Тодорова могат да играят на този пост (Плеймейкър), но явно аз съм вярвал повече от тях! Намерихме две високи момичета за под коша, а то се оказа (в този мач), че имаме проблем с плеймейкърския пост. Една Кристина Пейчинова ... една Еми Ушагелова ... говорим за момичета, които се надяваме да направят нещо в баскетбола, а какво се получава? До кога? До като станат на 30 години? Не мога да бъда и доволен от Стефка Митева в този мач. Резултата е красноречив! Дано момичетата повярват, че можем да играем по-добър баскетбол!