От днес започваме една рубрика наречена "Краси Банова за...". Тази рубрика ще съдържа мнението на Красимира Банова за най различни неща в Българския Баскетбол, но най вече за женската му част. Ако някой съвсем случайно не знае коя е Краси Банова ето нейната биография:
Красимира Банова е родена в Димитровград , носителка на КЕШ за 1984 г. с отбора на Левски Спартак, а сега е треньор на подрастващите в Рилски спортист. През последните 7 години е спечелила 7 шампионски титли с отбори в различни възрасти на подрастващите в страната. От десет години е треньор с лиценз „А”. Тази година за втори път е съорганизаторка на баскетболен камп "Basket Addiction" в Самоков.
Ето и какво ни разказа за финалния турнир за момичета до 12 години:
През изминалата седмица се проведе финалния турнир за момичета до 12 години.Участваха 12 отбора ,които се класираха от 6 зонални турнира с общ брой на участващи отбора 17 /седемнадесет/. Това е всичко – това са всички баскетболистки ,които би трябвало да играят в женските отбори след няколко години. На никой ли не прави впечатление намаляването на отборите ,да не говорим за качеството.
До финала достигнаха отборите на „Асеновец „ и „Рилски спортист”. Познат финал през последните 3 години.Аз мисля ,че на отборът на Асеновград беше по-добрият и победи напълно заслужено. На финалния мач се видя огромната работа ,свършена от треньорите и момичетата. Това липсваше на нашите момичета – работата. През изминалата година, момичетата не бяха отдадени на идеята за спорта / в частност – баскетбола/ и въпреки ,че има талантливи момичета, те получиха важен урок и дано има и поука. За да бъдеш най-добрият – трябва работа и всеотдайност. А иначе поздравления за сребърните медали !!!
Може би някой ще каже –не са важни медалите , а играта. И още по-снизходително – „Абе –важно е децата да играят и да са доволни” . А именно играта я нямаше – качеството беше на ниско ниво ,каквото не съм виждала досега, което не намалява стойността на медалите . Не мисля, че виновни са треньорите –както млади и талантливи, така и много добре познати и признати. Всички те се оплакват от многобройните отсъствия на децата и липса на тренировъчен процес. Точно така – това е процес ,който продължава много години и е непрекъснат.
А сега е момента за почивка – пожелавам на всички деца весела и щастлива ваканция и да се върнат добре отпочинали през есента и надявам се , че ще бъдат много повече мотивирани.