[Публикувано от Евелина Ковачева]
Самоков е малък град, няма кино, театър от дъжд на вятър, концертите по 3-4 в годината. При такава обстановка е трудно да избягаш от сивото ежедневие. За радост все още го има спорта. Да отидеш на някой мач, за да подкрепиш местния отбор или просто да погледаш.
Един отбор през цялата година внася много цвят в сивотата на живота ни, а през последните дни го изпъстри с толкова емоции, че дори и онези, които не се интересуват от баскетбол следяха какво ще стане.
„Рилски” показаха, че и без хилядите на „Лукойл”, ако отборът има сърце може да победи и най-силния.
Всичко започна на 7 май с първия мач между двата отбора, в който аутсайдера („Рилски спортист”) очаквано загуби от „Лукойл”. Следващият мач отново бе в Правец и настроенията отново не бяха добри, но…
„Рилски” излезе готов за победа и напук на всички надви „най-добрия отбор в България” с цели 20 точки. Как ли стана това? Със сърце и един капитан, който бе решил, че не може за отбора му да се говори като за аутсайдер и поведе го към победа.
Но нищо не е свършило, предстоят още мачове, този път в „Арена Самоков”, надеждата, че нашите ще нарушат статуквото и ще бъдат първия отбор, отстранил „Лукойл” преди финала, нараснаха неимоверно, особено в Самоков.
Трескава подготовка преди първия сблъсък, публиката тръпне в очакване да види повторение на мача от Правец. Уви, този път не се получи. „Лукойл” си върна за предишния мач и ни победи с 86-61.
До тук нищо, което не се е случвало. Шампионите показали слабост един мач и това е, но… след два дни Самоков бе озарен. Озарен от положителни емоции, заря и скандирания. „Рилски спортист” показа на цяла България, защо в залата винаги има над 1000 човека, доставяйки им неописуема радост с победата над „Лукойл”. Това вече беше историческо, от 2006 год. „Студентите” не бяха стигали до пети мач.
Сега надеждата, че нашите ще продължат да пишат история бе по-голяма от всякога. На 18 май в Правец „Рилски” излезе за победа и го показаха на всички. Цели 20 точки разлика на полувремето и 12 точки 5 минути преди края. Финалът е само на няколко минути, но…. Тази ужасна думичка. Нашите допуснаха „Лукойл” да направи 15 поредни точки и да изравни резултата, от тук нататък всичко бе не баскетбол, а игра на нерви, която спечелиха опитните.
Надеждата умря, но не и отборът, не и феновете. Те са още по-силни, защото са заедно. Именно в подобни сблъсъци се калява верността на публиката и духа на отбора, за да станат едно цяло. А истинския спорт е не за титли, не за пари или слава, а за хората. „Рилски спортист” не отиде на финал, но това няма значение, защото има тях – истинските фенове, които са повече от всяка купа или медал.
Всичко е просто любов.
Един отбор през цялата година внася много цвят в сивотата на живота ни, а през последните дни го изпъстри с толкова емоции, че дори и онези, които не се интересуват от баскетбол следяха какво ще стане.
„Рилски” показаха, че и без хилядите на „Лукойл”, ако отборът има сърце може да победи и най-силния.
Всичко започна на 7 май с първия мач между двата отбора, в който аутсайдера („Рилски спортист”) очаквано загуби от „Лукойл”. Следващият мач отново бе в Правец и настроенията отново не бяха добри, но…
„Рилски” излезе готов за победа и напук на всички надви „най-добрия отбор в България” с цели 20 точки. Как ли стана това? Със сърце и един капитан, който бе решил, че не може за отбора му да се говори като за аутсайдер и поведе го към победа.
Но нищо не е свършило, предстоят още мачове, този път в „Арена Самоков”, надеждата, че нашите ще нарушат статуквото и ще бъдат първия отбор, отстранил „Лукойл” преди финала, нараснаха неимоверно, особено в Самоков.
Трескава подготовка преди първия сблъсък, публиката тръпне в очакване да види повторение на мача от Правец. Уви, този път не се получи. „Лукойл” си върна за предишния мач и ни победи с 86-61.
До тук нищо, което не се е случвало. Шампионите показали слабост един мач и това е, но… след два дни Самоков бе озарен. Озарен от положителни емоции, заря и скандирания. „Рилски спортист” показа на цяла България, защо в залата винаги има над 1000 човека, доставяйки им неописуема радост с победата над „Лукойл”. Това вече беше историческо, от 2006 год. „Студентите” не бяха стигали до пети мач.
Сега надеждата, че нашите ще продължат да пишат история бе по-голяма от всякога. На 18 май в Правец „Рилски” излезе за победа и го показаха на всички. Цели 20 точки разлика на полувремето и 12 точки 5 минути преди края. Финалът е само на няколко минути, но…. Тази ужасна думичка. Нашите допуснаха „Лукойл” да направи 15 поредни точки и да изравни резултата, от тук нататък всичко бе не баскетбол, а игра на нерви, която спечелиха опитните.
Надеждата умря, но не и отборът, не и феновете. Те са още по-силни, защото са заедно. Именно в подобни сблъсъци се калява верността на публиката и духа на отбора, за да станат едно цяло. А истинския спорт е не за титли, не за пари или слава, а за хората. „Рилски спортист” не отиде на финал, но това няма значение, защото има тях – истинските фенове, които са повече от всяка купа или медал.
Всичко е просто любов.